За нас

Винаги съм реагирал най-благоприятно на старото правило: „Вложи сърцето си в това.“ Няма значение каква е задачата. Ние се компрометираме и олекваме, ако не дадем най-доброто от себе си. Задачите у дома или в офиса често са от дребен рутинен характер и може да се чувстваме неангажирани, когато ги вършим. Повечето от тях биха ни отнели само съвсем малко повече време, за да ги свършим по най-добрия начин, и когато ги отметнем в този дух, се чувстваме добре вътрешно. Катрин Тингли направи чудесно изказване по този въпрос: „Изпълни и най-малката си задача добре, и когато денят приключи, няма да има съжаления, нито загубено време. Тогава ще дойде радостта.“ Смятам, че тази вътрешна радост е сигурен знак, че сме на прав път, когато сме направили най-доброто, което можем.

Разбира се, има моменти в живота ни, когато от нас се иска да подготвим нещо почти незабавно. Няма отлагане на събитието, няма време да изпипаме всеки детайл. Тук трябва да погледнем разумно цялата картинка, като решим кое трябва да бъде направено старателно и кое може да бъде отметнато „набързо.“ Все пак открих, че ако се стараем да даваме най-доброто от себе си всеки ден, рядко ще имаме натрупване на неизпълнени задължения и ще сме в по-добра позиция да се концентрираме върху основното събитие. Ако самото основно събитие е твърде голямо за времето, което имаме, и няма начин да го отложим, и няма помощници, на които да делегираме части от него, все пак можем да съставим груб план и да насочим детайлното внимание само към най-важните му аспекти. Повече не можем да направим.

Да вложиш сърцето си в нещо, означава също така да го направиш с цялото си сърце. Нищо не е по-дразнещо при задълженията, в които при контактите си с други хора усещаме, че имаме само част от вниманието им. Изглежда, че той слуша нещо вътре в себе си, докато си отбелязва нашите искания. Или оставаме с впечатлението, че той наистина е много зает човек, който снизходително ни е отделил няколко минути от ценното си време. Необходимо е да отделим цялото си внимание на задачата, която е пред нас, особено когато се срещаме с други хора. Трябва да разберем, че ако някой иска нещо от нас, търси мнение или съвет, това може да означава много за него и той заслужава най-доброто, което можем да предложим.

Не е случайно, че думата „сърце“ се свързва с „вложи сърцето си“ и „цялостно.“ Когато се замислим, виждаме, че когато става въпрос за други хора, трябва да отворим сърцата и умовете си, за да разберем тяхната ситуация. Кой знае колко важна може да бъде дори една случайна дума? В крайна сметка, всеки човек, когото срещаме, идва при нас по карма: това е двустранен обмен на даване и получаване. Сърцето наистина е органът на разбирането. Това разбиране идва в миг и може да проникне под повърхностните явления. Както предполага Мартин Бубер, най-важните въпроси често остават незададени, въпреки че те съществуват зад другите въпроси, които човек може да задава. Истинските въпроси може да не са свързани, поне умствено, с водената беседа. Човек, вложил всичко от себе си, усеща или интуитивно разбира истинската ситуация, но той може да го направи, само защото е ангажирал напълно вниманието си - което е друг начин да се каже, че на него наистина му пука за другия, независимо кой е той.

„Вложи сърцето си“ може също така да означава да вложим сърце във всичко, което правим, като гледаме отвъд нашата собствена личност и нейните често доминиращи егоистични интереси. Наистина, човекът, който е в най-добра позиция да разбере всяка ситуация, е този, който може да излезе от пещерата на собствените си илюзии и да усети истинските условия зад маските на тези около него, правейки го защото има усещане за любов и загриженост към всички замесени. Разбира се, той може да усеща, че зад някои стои егоизма, но той трябва да се довери на това, което му идва да направи или каже, или да не направи или каже, в дадената ситуация. Защото несъмнено всички сме виждали как духът на щедрост и помощ в един човек може да предизвика същото и у другите. Ако пък не му е отредено да каже или направи повече, то поне е направил най-доброто, което може. Само времето и естественият ход на събитията могат да доведат до резултати, които човешките усилия не могат да постигнат.

Предполагам, че крайната дефиниция на това да вложим сърцето си в нещо или да сме отдадени напълно, е да се опитваме да бъдем себе си по всяко време и при всички обстоятелства. Всички ние сме срещали такива хора, които са били мили и без да се натрапват в добро и зло. И всички са ги обичали. На такива хора може да се разчита, че ще се отзоват и ще свършат работата възможно най-добре без капка егоизъм. Може да допускат грешки, но това са честни грешки, неподвластни на личен интерес. Да бъдеш до такива хора е радост.

(От списания Изгрев, октомври 1978. Copyright © 1978 by Theosophical University Press.)